ПИСМО            

Вървя по пясъка боса,
слънцето високо все още стои,
водата говори, вятърът слуша съдби.

Отдавна, много отдавна,                               
зад борда потънала малка торба,
а в нея се криели безброй чудеса.

Тя била на капитан с голяма душа,
щурмувал морета, видял красота, доброта,
видял тъжни сърца, мъст и много лоши неща.

От опита, от видяното,
от слушането, от споделеното,
накрая на своя път решение взел –
всичко ценно, скъпо сложил в торбата,
здраво завързал и с восък я запечатал.

Този, който открие торбата,
ще има голяма душа, сърце
и очи, които гледат в безкрая,
и перо, с което да напише
всичко за човека добро.