СМЪЛЧАНИ

И  пустинята пред тази красота мълчи –
ухание на нежност, на добри очи,
на целувка и прегръдка за разкош.

Сърцето иска те, не го вини, пустинята
не те забрави, утрото за нас вълшебно е,
залезите са като изпепелени планини.

Една усмивка, ръката почувства топлина,
защото любовта не иска да си тръгнеш,
сърцето иска те, душата казва остани.

Само с очи казва ти сърцето,
любовта без теб не може да гори.

                                Мая Андонова