ПЪТЕКА

    Помолих слънцето на прозореца ти да застане,
    помолих вятърът завивката ти да отмести,
    събуди се и виж – утрото е прекрасно
    и чудесата, които се случват в него.

    Цветовете на дърветата един след друг се гонят,
    носи се ухание на нежност, чистота и благост,
    земята е щедра, житата полюшват главички,
    синчеца закача ги леко, щурците песен припяват –
    песента за жената, тръгнала по вълшебна пътека.