Косата й неопитомена,
короната й необезспокоена,
а снагата гордо се придвижва,
напред върви целеустремена.
Пътеката нежно й говори,
вятърът с клоните подсвирва,
облаците леко се придвижват,
а слънцето сладко й намига.
Каква е таз хармония,
каква необяснимост –
природата с човека
да са във взаимност.
