ПЪТЕКА
Помолих слънцето на прозореца ти да застане,
помолих вятърът завивката ти да отмести,
събуди се и виж – утрото е прекрасно
и чудесата, които се случват в него.
Цветовете на дърветата един след друг се гонят,
носи се ухание на нежност, чистота и благост,
земята е щедра, житата полюшват главички,
синчеца закача ги леко, щурците песен припяват –
песента за жената, тръгнала по вълшебна пътека.