РИСУВАНЕТО Е ПОРИВ

        Г-жо Андонова, от колко време се занимавате с рисуване?
        Занимавам се с рисуване от 7-8 години. Не съм завършила художествена гимназия и академия, всичко което правя, ми идва отвътре. Рисуването за мен е порив, Сядаш и започваш. Платната, които правя ся с масло. Рисувани са с пръсти.
        Защо не използвате четка?
        Преди съм пробвала с четка, но може би допирът до платното с пръсти за мен е по-различно, по-чисто, по-искрено, някак по-детско. Тази невинност, която притежават децата, е нещо, което ме вдъхновява. Може би заради това си мисля, че човек, като погледне някоя моя картина, може да намери топлина, чистота, размисъл. Както рисувам картините, така и стихотворенията ми идват отвътре. Това може да е интуиция, тръпка или муза.
        Какви обикновено са вашите сюжети?
        Обикновено рисувам цветя. Или нещо свързано с вселената, образи, които съм видяла и после претворила по друг начин. Признавам, че понякога не докрай ги разбирам, на те идват отвътре и се случват върху платното.
        Неизкушените от това изкуство смятат, че хората, които рисуват с пръсти, са вдъхновени едва ли не от някаква извънземна сила, или пък твърдят, че Бог рисува чрез техните пръсти. При вас така ли е, или просто е въпрос на някаква техника?
        Не, нямам претенции за техника, но не мога да кажа, че Бог не рисува чрез ръцете ми. Може рисуването с ръсти да се вижда на някого необикновено, но аз така го чувствам и така го пресъздавам.
        Готвите ли изложба, на която хората биха могли да видят това, което вие правите?
        Подготвила съм около 20 платна, които могат да се видят и да се направи изложба. Все още обаче не мога да кажа кога и къде ще се случи това.
        Какви са предпочитаните от вас цветове, с които работите?
        Предпочитам топлите цветове – червено, оранжево, жълто.
        Как съчетавате толкова изкуства с ежедневната работа, която имате?
        Може би се откъсвам от ежедневието и потъвам в това море от багри и цветове. Всичко е свързано с моята душевност и чувственост, аз съм откровен човек, отнасям се към хората с много уважение и любов и това го влагам в картините си.
        А отвръщат ли ви хората със същото?
        Рядко се случва, но има и хора, които ми отвръщат с уважение, с лоялност и почтеност.
        Какво е любимото ви време за рисуване?
        В ранните часове на идващия ден. Ставам към 2.30-3.00 часа през нощта, за да мога да рисувам. И накрая, искам да зарадвам читателите с мое стихотворение и картина.

          Диамант с особен цвят си ти,
          неповторим, даже несравним.
          В ръката сложиш ли го, подържиш,
          чувстваш топлина, нежност, свобода.
          Тогава ти разбираш, господа –
          това е живота, това е любовта.

        списание ПРИСТАН, март 2005 г., брой 27
        Русе, Виена, Букурещ
        материала подготви Ирена Цанкова