Любовта е тук и ние сме един до друг,
как нощта ухае на море и бряг.
Очите говорят, сърцата са в своя бяг,
не могат да се насладят, те само мълчат.

    ОСТАВАМ БЕЗ ДЪХ

Бургас, ти си вечен, голям
и думи някак не стигат,
усещам те там в сърцето,
което иска морето.

Очите търсят вълните
и нозете топлия пясък,
душата как само мълви,
оставам без дъх и сълзи.

С четка чувства рисувам
и пиша за теб в захлас,
и тая в сърцето това,
което е без слова –
песен за моята душа.

                 Мая Андонова