МОЕТО КРЕДО 

          На лист хартия, с мастило и перо
          пиша своята съдба,
          път, който трябва да измина.
          Рисувам кораб, който да ме следва
          и хоризонт огрян от светлина.
          Тези стихове са за любовта,
         извор, от който да отпивам мъдрост,
          за да пазя чиста своята душа
          и смислен животът ми да бъде.
          Една земя да мога да обичам
          и тази обич да е взаимна.

          Човекът, който е до мен да ме обича,
          човешкото да бъде в човека,
          да знае, че всеки може да греши,
          да си признава, да се поправя,
          напред да продължава.
          Животът е безценен дар,
          Бог дал го е смислено да го живеем.
          Да си отговорен и добър,
          доброто в теб да носиш.

          Родината си да обичаш,
          дом да построиш,
          дърво да посадиш,
          спокойно да работиш,
          да създаваш, да твориш.

          Избрала съм този път,
          творец на благини,
          а щастието е там, 
          където си обичан.

                      Мая Андонова