Pax-Group

МУНИРА

От древни времена се носела легенда.
Близо до гората, в планината, там където се виждало небето в цялата му красота, луната огрявала пътя, а звездите играели своя танц, живеела жена наричана със странното име Мунира. Тя била тази, която давала утеха на всеки, който желаел помощ, подкрепа, дори съвет. Жена със съдба неразбрана от много, но ценена от тези доверили се, почукали на нейната врата.
Тя казвала: “Животът е дар, който трябва да се живее смислено, човекът да се бори, да вярва и да върви напред. Да улови онзи миг, частицата, която да внесе, да облагороди и изпълни душата му с добродетел и мир”.
Смрачавало се, тих ветрец повявал, огънят в огнището догарял, когато почукало се на вратата.
- Пътниче, какво те води в този късен час? Идваш от далеко и в торбата носиш дар.
Нямало какво да каже човекът, само се усмихнал, прехвърлил топче от броеницата, дръпнал от лулата си и приседнал до огнището. Душата му се изпълнила с любов и разбрал, че желанието му се сбъднало.
Започнал плахо, разказвал надълго, изливал душата си. Говорил за източните мъдрости, за умението да разговаряш приятелски с тялото си. С надеждата най-после да си разбран, със силата на словото.
- Мисълта за това не ти дава покой. Не ти остава нищо друго, освен да изкорениш бодила и засадиш цвете, така започваш отначало. Но за това са нужни знания, много знания, живот и опитност. Да възвърнеш своята сила, пренасяйки през времето мъдростта на хилядолетния опит. Предизвикателство и изпитание за всеки човек. Да му дадеш това, от което се нуждае.
Връщаш се в къщи, облекчен поемаш дъх, имаш вярата да продължиш напред, съзнавайки отговорността, която поемаш. Решението е правилно за теб. И за тези, които мислят като теб. Оценката е точна. Даден е стартът. Човеко дерзай!
Любовта е лодката, а душата пристана. Само трябва да знаеш на къде да я насочиш, за да отиде на подходящия бряг.
Тази история звучи ли ти позната? Тя е за теб!