МОЕТО КРЕДО

На лист хартия, с мастило
и перо пиша своята съдба,
път, който трябва да измина.
Тези стихове са за любовта,
извор, от който да отпивам мъдрост,
за да пазя чиста своята душа
и смислен животът ми да бъде.
Рисувам кораб, който да ме следва
и хоризонт, огрян от светлина.
Животът е безценен дар,
Бог дал го е смислено да го живеем.
Човекът, който е до мен да ме обича,
човешкото да бъде в човека,
да знае, че всеки може да греши,
да си признава, да се поправя,
напред да продължава.
Да си отговорен и добър,
доброто в теб да носиш.
Една земя да мога да обичам
и тази обич да е взаимна.
Родината си да обичаш,
дом да построиш,
дърво да посадиш,
спокойно да работиш,
да създаваш, да твориш.
Избрал съм този път,
творец на благини,
а щастието е там,
където си обичан.
                                  Мая Андонова