СРЕЩА

 

                        След толкова години,

                        съвсем случайно или не,

                        срещаме се на Славейков и на Попа.

                        Ти и Аз – две души, тъй еднакви

                        и някак различни.

                        Добре дошъл. Добре дошла съдба.

                        Трамвай дрънчи,

                        а ние говорим, после мълчим.

                        Но знам, че сме същите,

                        макар и различни.

                        Прегръщаме се, сълзи напират в очите.

                        Какви сме, какво сме всъщност?

                        Такива сме, различни

                        и еднакви в нашите чувства.

                                                   Мая Андонова