УСТРЕМ

Смело вървя напред, не се обръщам

и слънчев лъч косата ми докосва,

а пръстите усещат нежен полъх,

лицето ми показва ново време.

Каква съм аз – сама не зная,

но знаят хората, светът узнава –

един човек и творец, една жена,

един вълшебник, една съдба.

     Мая Андонова