Това е принос на автора към културното и духовно израстване, към съкровищницата на България.
Тя създава, твори и обогатява със сърце и душа изкуство, което е вечно - то не зависи от времето и възрастта.
Мая Андонова оставя следа по трънливия път, труден и отговорен, защото това е мисия, почерк и всеотдайност към творчеството, което създава.

                       Слънцето изгрява и магнолията
                       в блясък, в красота се извисява.

                       Ароматът и събужда

                       обич, копнеж и надежда.

                      Аз и Ти и добите очи -
                      искат любовта, нея искат,
                      искат сладостта, за нея горят.