МОЕТО КРЕДО

          На лист хартия, с мастило и перо
          
пиша своята съдба,
          
път, който трябва да измина.
          
Рисувам кораб, който да ме следва
          
и хоризонт огрян от светлина.
          
Тези стихове са за любовта,
         
извор, от който да отпивам мъдрост,
          
за да пазя чиста своята душа
          
и смислен животът ми да бъде.
          
Една земя да мога да обичам
          
и тази обич да е взаимна.

          Човекът, който е до мен да ме обича,
          човешкото да бъде в човека,
          да знае, че всеки може да греши,
          да си признава, да се поправя,
          напред да продължава.
          Животът е безценен дар,
          Бог дал го е смислено да го живеем.
          Да си отговорен и добър,
          доброто в теб да носиш.

          Родината си да обичаш,
          
дом да построиш,
          
дърво да посадиш,
          
спокойно да работиш,
          
да създаваш, да твориш.

          Избрала съм този път,
          
творец на благини,
          
а щастието е там, 
          
където си обичан.

                      Мая Андонова

 


Когато изкуството е любов
душата притихва. Тя слуша
думи нежни за любовта. 
                 Мая Андонова
 
  
Не можеш без да имаш вяра
и сърцето да е пълно с любов,
душата е толкова голяма,
колкото е твоята любов. 
                 Мая Андонова

Мая Андонова е много мощен естествен талант, създаващ фина живопис – модерна и звучна – която е нейната специфична формула в изкуството. Притежава лирична чувственост – стихия, която надминава всичко останало чрез реализация  в картини, поезия, проза, книжки за деца, пощенски картички… Толерантност, искреност, любов – достойнства невъзможни за дефиниране!