НЕЖНИ ОЧИ
Очите ти нежни с цвят на кафе, обич, докосвам те с топли ръце, със свян на дете, с чисто сърце и сълза малка се стича по твоето лице.
Зимата си отива и тъжните дни, колко обичам тези ръце, прегръдката искрена и от сърце.
Любов, с лъчистата си светлина ти караш душата да спре, да се огледа, да се възхити, да каже: „Любов, ти си в моето сърце, теб те искам, независимо от сезона и от мрачното небе.“
Мая Андонова
|
Нейното творчество е една малка стъпка на човека, но един голям скок към бъдещето. Една жена, която не се замисля да прави добро, да го превърне в мисия, да се мотивира и да не се отказва, колкото и трудно да е, защото България го заслужава.
|