НЕЖНИ ОЧИ

Очите ти нежни с цвят на кафе,
обич, докосвам те с топли ръце,
със свян на дете, с чисто сърце
и сълза малка се стича по твоето лице.

Зимата си отива и тъжните дни,
колко обичам тези ръце,
прегръдката искрена и от сърце.

Любов, с лъчистата си светлина
ти караш душата да спре, да се
огледа, да се възхити, да каже:
„Любов, ти си в моето сърце,
теб те искам, независимо
от сезона и от мрачното небе.“

                         Мая Андонова


Нейното творчество е една малка стъпка на човека, но един голям скок към бъдещето.
Една жена, която не се замисля да прави добро, да го превърне в мисия, да се мотивира и да не се отказва, колкото и трудно да е, защото България го заслужава.