ПЪТНИК
Ръка подаде – аз хляб ти дадох, вода поиска – подслон ти дадох.
Кой си, не те попитах – не хранех любопитство, направи го самия ти – за отплатата, която аз ти дадох.
Човече странен – със странни мисли, думите са ти различни – съдържанието също.
Но погледа ти топъл и приказката блага, ръката, която ми подаде, с мисълта разбрах коя е...
Мая Андонова
|
Нейното творчество е една малка стъпка на човека, но един голям скок към бъдещето. Една жена, която не се замисля да прави добро, да го превърне в мисия, да се мотивира и да не се отказва, колкото и трудно да е, защото България го заслужава.
|