НА БРЕГА НА БУРГАС

Пламъкът в един живот
и очите пълни с любов,
и само докосване едно
от жената, която чакам
на брега на Бургас.

Обичам те, като никой друг,
в този нереален свят,
една отронена сълза,
а после тишина и стъпки,
които зовяха, ела.

Обичам те, моя любов,
жената, която чакам
на брега на Бургас
и чайки огласят деня,
и поета би казал:
Възпях те в песента.

             Мая  Андонова