ДУШАТА ПОМНИ
Душата помни, какво е било, чуй само как мълви, а навън вали, тъмно е и всичко спи.
Недей, не говори, обича те, а сърцето будува, не спи, жадува за теб и твоите очи.
Душата помни, какво е било и всичко се повтаря, кръговрат е живота.
Душата как само тъжи, а любовта търси те, иска теб и твоите очи.
Пътят показва стъпките ти, душата нежно гори, сърцето в ритъм тупти.
Намери любовта, тя всичко реши, иска теб и твоите очи.
Мая Андонова
|
Нейното творчество е една малка стъпка на човека, но един голям скок към бъдещето. Една жена, която не се замисля да прави добро, да го превърне в мисия, да се мотивира и да не се отказва, колкото и трудно да е, защото България го заслужава.
|