ПЪТНИК

Ръка подаде –
аз хляб ти дадох,
вода поиска –
подслон ти дадох.

Кой си, не те попитах –
не хранех любопитство,
направи го самия ти –
за отплатата,
която аз ти дадох.

Човече странен –
със странни мисли,
думите са ти различни –
съдържанието също.

Но погледа ти топъл
и приказката блага,
ръката, която ми подаде,
с мисълта разбрах коя е...

                Мая Андонова


Нейното творчество е една малка стъпка на човека, но един голям скок към бъдещето.
Една жена, която не се замисля да прави добро, да го превърне в мисия, да се мотивира и да не се отказва, колкото и трудно да е, защото България го заслужава.