ДУШАТА ПОМНИ

Душата помни, какво е било,
чуй само как мълви, а навън
вали, тъмно е и всичко спи.

Недей, не говори, обича те,
а сърцето будува, не спи,
жадува за теб и твоите очи.

Душата помни, какво е било
и всичко се повтаря,
кръговрат е живота.

Душата как само тъжи,
а любовта търси те,
иска теб и твоите очи.

Пътят показва стъпките ти,
душата нежно гори,
сърцето в ритъм тупти.

Намери любовта,
тя всичко реши,
иска теб и твоите очи.

              Мая Андонова


Нейното творчество е една малка стъпка на човека, но един голям скок към бъдещето.
Една жена, която не се замисля да прави добро, да го превърне в мисия, да се мотивира и да не се отказва, колкото и трудно да е, защото България го заслужава.