СГУШЕНА ВЪВ ВЕЧНОСТТА

Обичам те Българийо,
с мириса на здравец,
с тази истинска омая:
на сгушените къщи и тишина,
на полята с лавандула
и с узрелите жита,
на гроздовете натежали,
на богатата земя –
искам да не стихва любовта
на звън камбанен, на светлина,

Обичам те Българийо,
сърцето жадува за това,
за любовта, която иска,
иска да не стихва обичта –
България е прекрасна,
единствена, една.

                   Мая Андонова


Нейното творчество е една малка стъпка на човека, но един голям скок към бъдещето.
Една жена, която не се замисля да прави добро, да го превърне в мисия, да се мотивира и да не се отказва, колкото и трудно да е, защото България го заслужава.